Могъщият приятел на България
" Свръхмогъщият другар " - под това заглавие швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ) разгласява обширна публикация от Иво Мийнсен, отдадена на връзките сред България и Русия. Подзаглавието гласи: „ След една толкоз дълга обща история, на българите не им е елементарно да се еманципират от Русия ". Авторът е избрал двама протагонисти, посредством които навлиза в тематиката: 27-годишния графити-артист Васил и Юри Борисов, член на управлението на организация „ Русофили ". Репортажът стартира от Паметника на Съветската войска и минава през много другите гледни точки на двамата събеседници. Особено забавна е аналитичната част от обявата, където създателят - макар и с някои дребни неточности - развива един историческо-философски мироглед за връзките сред България и Русия. Ето какво написа той:
От епохи за епохи
„ За [Юри] Борисов освобождението на България през 1944 е единствено един аспект от близостта сред двата народа: „ Връзките сред нашите цивилизации са прастари “. И в действителност: кирилицата поражда през 10-ти век в България и оттова се популяризира дружно православието и в Русия. От своя страна Руската империя акушира при раждането на модерната българска страна: през 1877 войските на Москва подхващат нахлуване против Османската империя и по този метод година по-късно обезпечават успеха на борците за самостоятелност. В края на Втората международна война български войски водят война дружно с Червената войска срещу Хитлер. Но тази историческа картина, която е необятно публикувана в България, пренебрегва обстоятелството, че в две международни войни София води война против Русия, защото тамошните елити се надяват на по-големи териториални придобивки от един съюз с Германия.
През 1946 България се причислява към Източния блок на Сталин. Въпреки благосклонностите към Русия, тази „ гражданска война “ не минава без насилия. През първото десетилетие на социализма десетки хиляди изчезват в пандизите и полицейските зандани. Според български историци, „ Народният съд “ екзекутира сред 15 000 и 30 000 души, а хиляди хора умират в страдания в концлагера в Белене. Официално ръководителите приказват само за триумфите, които се дължат на „ братската помощ “ от изток. „ За българския народ дружбата със Съветския съюз е така витално нужна, както слънцето и въздухът за всяко живо създание ", приказва в унес първият комунистически владетел Георги Димитров. А неговият правоприемник Тодор Живков през 1963 даже желае да направи България 16-а руска република.
Според социалистическата агитация, тесните връзки сред страните от Източния блок са олицетворение на „ дружбата сред народите ". Чрез този израз историческите връзки, братствата по оръжие, както и общата политическа и икономическа система се спояват в една метафора. Имперският руски ред, зародил в следствие от революции и войни, придобива възвишената форма на някакъв фамилен съюз. Единственото неравноправие сред членовете се състои в това, че „ огромният руски брат " води останалите за ръчичка към едно по-добро бъдеще.
Инсценировките на тази радушност, в това число и комично известната братска целувка, са обект на насмешки само в персоналното пространство на хората. В сателитните страни се разказва например следният анекдот: „ Руснаците какви са ни - другари или братя? Отговор: Братя, тъй като приятелите човек самичък си избира. " Зад този анекдот прозира горчивата действителност, тъй като химните за другарството неведнъж прикриват подтисничество и принуждение. Потушените въстания в Полша, Унгария, Германска демократична република и Чехословакия, военната окупация и икономическият колониализъм - това е отблъскващата противоположна страна на медала.
Между Изтока и Запада
В България не се стига до огромни вълнения. Страната печели от другарството с „ огромния брат ", от руските заеми и просветителните благоприятни условия. Но управлението в София е наясно със своята взаимозависимост от Москва. Когато поддръжката секва, незабавно изчезва и патосът към „ дружбата сред народите ". Още преди Чехословакия българите анулират управителната роля на Комунистическата партия и пращат Живков в пенсия. Но същинска промяна на елитите не се състоява. А това значи, че няма и разкъсване с предишното.
Независимо от това политиците осъзнават, че бъдещето на България е със Запада. През 2004 година страната влиза в НАТО, а през 2007 - в Европейски Съюз. Стратегическото обвързване със Запада наподобява необратимо. След политическите промени над 1 милион българи напущат страната, основно в посока към Европа или Северна Америка. Но ориентирането на запад не трансформира съществено събитието, че икономическата обязаност с тогавашната колониална владетелка си остава тясна, изключително в енергийния бранш. Освен това се допуска, че най-малко 400 000 руснаци имат парцели в България. Те са и един от най-големите туристически контингенти в страната.
Според допитванията, България и Гърция са най-проруски настроените страни в Европейски Съюз. Организации като „ Русофили " желаят това състояние да не се трансформира. Юри Борисов твърди, че неговата организация не преследва политически цели. Но тя публично поддържа анексирането на Крим и се разгласи против разполагането в България на детайли от отбранителната система на НАТО. „ Русофили " имат отлични лобита във всички партии, най-много измежду проруски настроените социалисти. Но българските елити са задоволително прагматични, с цел да осъзнаят, че във времена на нараснали геополитически напрежения едно абсолютно обвързване с Русия може да излезе много скъпо. Сред популацията също има проевропейско болшинство, което обаче не е наложително и проамериканско. А и не е чак толкоз огромно ", обобщава Иво Мийнсен в публикацията си, оповестена на страниците на " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
От епохи за епохи
„ За [Юри] Борисов освобождението на България през 1944 е единствено един аспект от близостта сред двата народа: „ Връзките сред нашите цивилизации са прастари “. И в действителност: кирилицата поражда през 10-ти век в България и оттова се популяризира дружно православието и в Русия. От своя страна Руската империя акушира при раждането на модерната българска страна: през 1877 войските на Москва подхващат нахлуване против Османската империя и по този метод година по-късно обезпечават успеха на борците за самостоятелност. В края на Втората международна война български войски водят война дружно с Червената войска срещу Хитлер. Но тази историческа картина, която е необятно публикувана в България, пренебрегва обстоятелството, че в две международни войни София води война против Русия, защото тамошните елити се надяват на по-големи териториални придобивки от един съюз с Германия.
През 1946 България се причислява към Източния блок на Сталин. Въпреки благосклонностите към Русия, тази „ гражданска война “ не минава без насилия. През първото десетилетие на социализма десетки хиляди изчезват в пандизите и полицейските зандани. Според български историци, „ Народният съд “ екзекутира сред 15 000 и 30 000 души, а хиляди хора умират в страдания в концлагера в Белене. Официално ръководителите приказват само за триумфите, които се дължат на „ братската помощ “ от изток. „ За българския народ дружбата със Съветския съюз е така витално нужна, както слънцето и въздухът за всяко живо създание ", приказва в унес първият комунистически владетел Георги Димитров. А неговият правоприемник Тодор Живков през 1963 даже желае да направи България 16-а руска република.
Според социалистическата агитация, тесните връзки сред страните от Източния блок са олицетворение на „ дружбата сред народите ". Чрез този израз историческите връзки, братствата по оръжие, както и общата политическа и икономическа система се спояват в една метафора. Имперският руски ред, зародил в следствие от революции и войни, придобива възвишената форма на някакъв фамилен съюз. Единственото неравноправие сред членовете се състои в това, че „ огромният руски брат " води останалите за ръчичка към едно по-добро бъдеще.
Инсценировките на тази радушност, в това число и комично известната братска целувка, са обект на насмешки само в персоналното пространство на хората. В сателитните страни се разказва например следният анекдот: „ Руснаците какви са ни - другари или братя? Отговор: Братя, тъй като приятелите човек самичък си избира. " Зад този анекдот прозира горчивата действителност, тъй като химните за другарството неведнъж прикриват подтисничество и принуждение. Потушените въстания в Полша, Унгария, Германска демократична република и Чехословакия, военната окупация и икономическият колониализъм - това е отблъскващата противоположна страна на медала.
Между Изтока и Запада
В България не се стига до огромни вълнения. Страната печели от другарството с „ огромния брат ", от руските заеми и просветителните благоприятни условия. Но управлението в София е наясно със своята взаимозависимост от Москва. Когато поддръжката секва, незабавно изчезва и патосът към „ дружбата сред народите ". Още преди Чехословакия българите анулират управителната роля на Комунистическата партия и пращат Живков в пенсия. Но същинска промяна на елитите не се състоява. А това значи, че няма и разкъсване с предишното.
Независимо от това политиците осъзнават, че бъдещето на България е със Запада. През 2004 година страната влиза в НАТО, а през 2007 - в Европейски Съюз. Стратегическото обвързване със Запада наподобява необратимо. След политическите промени над 1 милион българи напущат страната, основно в посока към Европа или Северна Америка. Но ориентирането на запад не трансформира съществено събитието, че икономическата обязаност с тогавашната колониална владетелка си остава тясна, изключително в енергийния бранш. Освен това се допуска, че най-малко 400 000 руснаци имат парцели в България. Те са и един от най-големите туристически контингенти в страната.
Според допитванията, България и Гърция са най-проруски настроените страни в Европейски Съюз. Организации като „ Русофили " желаят това състояние да не се трансформира. Юри Борисов твърди, че неговата организация не преследва политически цели. Но тя публично поддържа анексирането на Крим и се разгласи против разполагането в България на детайли от отбранителната система на НАТО. „ Русофили " имат отлични лобита във всички партии, най-много измежду проруски настроените социалисти. Но българските елити са задоволително прагматични, с цел да осъзнаят, че във времена на нараснали геополитически напрежения едно абсолютно обвързване с Русия може да излезе много скъпо. Сред популацията също има проевропейско болшинство, което обаче не е наложително и проамериканско. А и не е чак толкоз огромно ", обобщава Иво Мийнсен в публикацията си, оповестена на страниците на " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ